Ревност

В класическия вид за първи път изпитах ревност на 16. С първата ми връзка с момче. Продължила точно 2 седмици. (Не е истина какви неща помни човек!) Вниманието към друго момиче, не демострирано директно, а уж приятелски споделено, и към второ, с което очевидно отиваха нагласени някъде скривайки се от мен, а аз случайно видях за късмет ;), сложи за мен много бързо картите на масата. При тази девойка четири-пет нямаше и често и се възхищавам. Но...

Но ревността, или обидата, или лъжата, целият този коктейл със страничния му ефект продължи 3 години.

Преди точно 30 години, вървейки по път, който виждам в момента, си казах, че това е най-глуповато чувство, което мога да изпитвам и се зарекох пред себе си повече никога да не ревнувам.

И, странното е, че не ревнувам. Освен в един случай, в който съм много чувствителна и тогава знам, че сама съм си виновна и доста съм изпуснала нещата, което се старая да не допускам. Не се касае за отношения между партньори.

Що се касае до партньорски отношения или от подобен характер - да, през всичките тези години се е случвало по-скоро да се подразня от някоя ситуация, но в повечето случаи съм приемала фактите, гледам, наблюдавам и си правя изводите, докато в един момент просто поставям точка.

Ревността е коварно чувство. Какво означава да ти се случи? Тогава, когато не е свързана с чувство за собственост (което няма да коментирам, колкото и да е масово проявено, защото най-сигурно може да ме "изгони" нещо от някого, ако се предяви подобно отношение към мен - нали, не причинявай другиму нещо, което не би искал да приложат върху теб: това е сигурен принцип, върху който тече животът ми) ревността обикновено означава две неща: несправедливост или непълноценност на връзката. В едното до голяма степен стои разминаване в ценностите, които очевидно не са изяснени в двойката, а в по-лошия случай е характеристика на личността, която при уточнени ценности, просто показва, че не струва, или пък някой не е преценил достатъчно себе си или е с ниска самооценка. Във втория случай, когато говорим за непълноценност, очевидно единият от партньорите създава умишлено или неволно условия другия да не се чувства добре във връзката, което в крайна сметка показва нейното ниско или негативно качество. Все пак човек трябва да е наясно с избора си и да знае какво би наранило другия, а когато държиш на някого не е проблем да спазиш тези граници, то си става естествено.

Да, спрях да ревнувам, и само ми се случва да се дразня - на лъжата, да речем, или на слабохарактерността. Тук нямам предвид "слабите ангели", а по-скоро неспособността да се защитиш и да сложиш на място индивиди, които умишлено целят да навредят или си "играят" без да им пука за другия/другите. Лично съм "спец" да поставям на място подобни индивиди от млада възраст - изключително се дразнех, когато уж приятели на приятелките ми се опитваха да ме "закачат". За мен лоялността и предаността стоят високо и изборът ми е бил предварително ясен по принципа по-горе в скобите.

А когато ставаш наблюдател на подобни "набези", е много важно да си развил достатъчно зрялост, и по-важното да усещаш доверие в партньора си - което имаш, когато сте уточнили ценностите си в началото и придържането към тях във връзката са били бетон.

Предателството може да се прощава, но не се забравя и това, което е по-важно, трудно се прощава на себе си, когато се случи да го извършиш. Наречете го старомодно, принципи, невъзможно, нереалистично и ще ви оборя - все пак личният опит е най-добрият учител и показател за истинската ни същност и избор на стил в живота, да речем. Тук същественото е да не изневеряваш на себе си в постъпките си и избора  на стил на живот - направиш ли го, се губиш, обезличаваш, пада ти стандарта на живот, "управлението на колата", качват ти се на главата...

Разбира се, този мой опит си има и негативна страна. Това, че нещата опираха до избор и разчитане на другия допринесе да не се изградят умения да отстоявам себе си във връзката - защото връзките се развиват според растежа на единия и другия в нея поотделно и общо в колаборация. От друга страна, това ме направи доста широкоскроенна по отношение на разнообразието връзки, които могат да съществуват, без да означава, че за себе си приемам всичко, разбира се. Така че, в края на краищата, дори и не съм сигурна колко за лошо и колко за добро остава този мой недостатък.

Едно мога да кажа - не ревнувайте, пазете се, по един или друг начин, от това разрушително чувство!

Успех! <3