Бих искала да затворя страницата,
Може би книгата,
Но белите орхидеи
Винаги стоят на прозореца.
Всъщност от цветовете им
Ме лъха спокойствие.
Почти се разтварям във тях
В тази безтемпературна белоснежна белота...
Вън отново дъжд заваля
В пороя му
Се измиват сълзите ми...
Има ли време в страст все още устни до теб да допра
Или отново се налага да се прераждаме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар