Странно се усещам.
Нефизическото ми тяло сякаш очаква писмо.
Чака от някого вест.
Някаква щастлива новина във очакване
Като затаен дъх преди духване на свещи
върху торта за рожден ден
стои около мен.
Чакам те!
Вече не зная кой може да си ти
Всички образи, които в този живот държах до сърцето си,
Се отмиха,
Изтекоха
Превърнаха се в локви сълзи и пресъхнаха.
А струните на душата ми са пренатегнати
За малко повечко щастие.
...
Мълча.
Казвам си:
Имам си него.
Смисълът е само това -
Цялата обич, която физическото ми тяло носи,
На него ще му я дам!
Опъната струна обаче бие,
Вместо да издава звук, повече вие
Къса се.
Понякога те боли от отплясването ѝ върху кожата ти.
Тайничко я отпускам,
Още ми е трудно да създавам музика,
Но накрая, знам,
Че ще се получи симфония.
Щеше да бъде по-прекрасно
До моя струнен инструмент
Да се чува нежна флейта
или може би кларинет...
Чувам я
Музиката...
Но със сигурност водещ в нея е един фагот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар