Пътуване

Изморена съм.

За разлика от душата ми,

Която отново се скита

По някакви необятни поля.

Не съвсем ми е празно,

Защото някаква пепел недоволство и гняв ме кълве,

Липсва ми кортизол,

За да ѝ отвърна както преди,

А и както преди вече никак не ме занимава.

Може би остарявам,

За да ме превзема мъдро спокойствие.

Тези дни дори се питам

Дали възрастта не ми прави беля,

Като ден съм щастлива

И тъжна на сутринта...

Душата ми някъде по полята бере си цветя

Под кичур коса ме поглежда - 

Ти чуваш ли се?

Почти ми шепти - 

Изморена си просто.

Лети!

Чувам как тежките колела на автобуса

Ме носят по някакъв свръхдълъг асфалтиран аутодрум

Чертая маршрути наум

И се чудя дали да проклинам

Замяната, която мозък ми със буквите прави,

Когато съм уморена и малко щастлива.  

Всички задачи поставям на пауза - 

и на пеперудата ѝ е нужно пашкула да разпука,

за да може с криле да лети.

Обещавам в полуглас да се върна,

но сега,

сега, деца мили, моят час настъпва

време е мама да попътува!