В един от най-енергоразходните ми периоди, без сън, но с много любов се отключи онази издълбоко вродена ни женска креативност. Съзнанието ми редеше мъниста, очите ми виждаха нанизи, гривни и колиета.
Приложих сила, за да спра съзидателност на - твърде скъпо щеше да ми излезе, а и човек е ограничен, трябва да се канализира в едно, две, три неща, без които не може да диша.
Открих ненареден тюркоаз и халкички - толкова лесно въображението ми виждаше обици и гривни... Бижутата за мен винаги са били изкуство, енергия, послание, събуждане, а не материя. Реденето на мъниста, конци, плат, дърво, цветове е дар, даден ни от Бога, докато ни прави от калта.
Открих ненаредени мъниста и халкички. Погледнах ги като материя. Потиснатото е забранено. Трябваха ми 10 минути, за да може логиката да види искрата.
Но очите ми вече не виждат дупчиците в мънистата.
Дамата с косачката е безпощадна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар