Край. Сърцето ми натежа
И затвори клепачите на очите ми.
Душата ми пак някъде тихо се свря
Като блудница някогашна
В килер заточена
В бели ръкави.
Крайниците ми жестоко охладняха
Този път
Ноктите ми дори посиняха.
Чувам само своето
Туп-туп
И някакъв странен
Шум във ушите.
Покрила съм хоризонта с пелена.
Главата и без очи
Знае посоката
Стъпките ми сами
Пътя прокарват.
Пространството наоколо лепне
Като безстопанствена паяжина виси.
Ръцете ми все още някъде се надигат в проекция,
Готови да галят и да прегръщат.
В този миг
Чувам от някъде ехо:
"Обичам те, мамо!"
И обличам пейзажа със цвят.
Не бих искала
Той да види това огледало,
Още е твърде малък
Да разбере
Как от калта
Се изграждат
Домове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар