Знаеш ли сестра ми се казваше Гергана.
Във всяка Гергана я търся, толкова обичам това име.
Знаеш ли, мога да й изнеса помен сега до 20-ти, на 18-ти, точно преди Коледа, защото църквата определя граници, а нея Бог я прибра точно на 22 срещу 23-ти.
Не мисля, че ще ми заделиш ден - ще ида на гробищата.
Никога няма да мога да погреба моята Гергана и един ден ще бъда до нея.
Тогава няма да помня твоето име. Но вероятно ще помня Цоковите китари. Защото не само аз, но и синът ми ги чува.
Тежко е, когато чуваш, а понякога виждаш демони. Хубавото е, че ангелите са повече. И можеш да си говориш с тях.
А моят, моят е просто паднал - краката му са с копита и на главата си носи тежки извити рога. Обичам да слушам лика му.
Боже, как искам вече, само да седна на топло и да пиша, да пиша, без да спирам, без да се обръщам назад, без да се откъсвам... Има неща, които от никого не можеш да научиш, нито да видиш, защото ги носиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар