Най-хубавото нещо в този живот е да обичаш!

Имате ли песен, която ви илюстрира?

Аз имам.

Ето я - 

И не защото е на Гладиатор, аз по-късно разбрах, че е използвана за филма.

Послушайте само музиката.

Във всеки звук се намирам.

Във всяка нота съм аз.

И това е така, все още, от 2009 г.

С тази песен започна моето ново порастване.

Пътувам от доста време.

Връщам се назад и от дистанция на времето разкодирам струпалите се в един период събития -

предателството, отказа, несъзнаваното приемане, че си сам реално; целувката, която все пак не бе изневяра, и изборът да не изневериш, първо на себе си; депресията, която те удря толкова силно в дробовете, че дишането те боли, но без да се дадеш и паднеш; и започването на работата, в която се разлистваш; да откриеш най-изненадващо, че си влюбен по толкова детски и наочакван начин - още го обичам това момче на километри от мен, заради което ми израснаха криле, и още растат;

после дойде то изненадата; като сюрприз, като Божий пратеник, послание, дар, МИСИЯ, задача; получи се дръпване назад и в кариерен план и в личен; и най-големият отскок за растеж - от 2009 непрекъснато раста, последните 9 години още повече!

Но за последните 2-3 години явно ми беше нужно едно ново разтърсване.

След предишните последни.

Трябваше ми разтърсване и в личен план. 

И го получих.

Което ми даде повече растеж в друг аспект.

Онзи отгоре добре си знае делата.

Песента все още притежава духа ми и всяка моя клетка ѝ принадлежи.

Страхотното, яко, разтърсване!!!

Бях започнала да се губя.

А сега,

просто

някак 

съм си цяла!, събрала се, дръзка, мобилна и крачеща

Боли.

И съм едновременно такава щастливка.

Направо "мезе" за психолозите ;)

Най-хубавото нещо в този живот е да обичаш!

Аз обичам много души.

Но за един крилете ми не се уморяват!

Децата са ясни.

През много полета от рапица вървя...