Аз съм толкова кротка във възхищението си.
И толкова шумна в гнева си.//
Моята възхита е толкова тиха,
А гневът ми така необуздан,
Вероятно защото преди съм била
Чедо на японски самурай
Срещнала бурна река.
Странно е как в този живот
Се преплитат кротко
Овладяно корито
И водопад във едно.
Водопадът, уви, тече само надолу.
А реката?
Реката накъде върви
И откъде извира.
Все едно.
Някъде там
Напред в хоризонта
Всичко се слива в едно
И реката,
И брегът,
А цветът посивява,
Там където
Небето
Нежно целува земята
:)
Моята тиха възхита, знам,
Не ти е потребна,
Ти я искаш гръмка
И многословна,
Защо ти е нужно
Голо дете на отдавна живял самурай...
Няма коментари:
Публикуване на коментар