Феята на Питър Пан е миличка и сладичка и какво ли не прави за него и неговата момчешка дружина. (Още повече се замислям - защото им носи и прашец да летят, и какво ли не износва върху мъничките си криле - тежести и сложности като за великани, въобще прави невероятни неща...)
Тя обаче ги върши тези неща не само защото е Фея, а защото е влюбена в Питър Пан, разбира се.
Но кое истинско момче ще си играе и ще се влюби в малка Феичка, във Феичка, въобще?!
На момчетата им трябват истински момичета - малко диви като тях, мъдри като майките им и... Признавам позабравила съм малко образите, но схващате линията...
Феичката изболедува неотдаването на Питър Пан към нея - какво да се прави това е положението. Те я загубваха, тя залиняваше, намираха я, тя си възвръщаше силата към дружината...
Трябва да проверя в новите предложения за Архетипове дали Феята присъства. Е, трябва да е там ;)
Ще си припомня историята и ще си обобщя заключението ;), но имам спомена, че Феичката не остава щастлива и някак цялата конфигурация не е от най-добрите за нея.
Не знам дали бих искала да съм главната героиня до Питър Пан - като дете беше така, но не и днес. Очевидно като пораснем има вероятност да се превърнем във Феи. Но момичета, тази роля не е никак справедлива за нас. Изберете си друга история! Не приказка!
П.С.
Значи като гейзер съм. Трудно ми е да си уловя мислите. Изпускам хубави, дори завършени мисли, от което малко ме е яд. Това е някаква преживяна мъдрост, която има смисъл да бъде изписана, споделена, дори само за да се опознаеш и подкрепиш в друг подобен период, да се опознаеш достатъчно себе си. Продължавам да дърпам напред и нагоре (колко го мразя този праволинеен израз!), яко преминавам в следващ етап от живота си - кризите са винаги плодоносни, ако знаеш как да се възползваш от тях! Аз съм невероятна щастливка! Пожелайте ми здраве, защото все пак не съм дори и на 36 (когато преживях предходната и се научих да бъда щастлива от тях) :) и трябва да изведа това приключение живота в приличен режим ;)
Нямало съм какво да кажа на хората - дрън-дрън, оказва се, че съм чувал със съкровища. И вие сте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар