Не, няма да простирам този път коледни светлинки.
Искам само небето, осеяно с космос.
Не, не ще пусна тази Коледа сладникави песни,
Бих искала само да слушам как си говорят дърветата.
Чуй, чуй,
Как вятърът жалостно плаче
Търсейки свойта любима в див дървесен лабиринт.
Чуй, чуй, как земята въздиша,
Когато спрял е човешкият бяг.
Ех, вятърко, мили,
Как науми си,
Че любима си имал
Само стъпките във шумака
Са твои приятели,
Бира отворили в някой минал живот.
Скърцане,
В Силна прегръдка
На боров ствол
Ме отърсва от делнични мисли
Целувам те тихо
С аромат на горска иглолистна смола
И те пращам на път,
От който назад
връщане няма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар