За първи път се крия в работа. Мнозина са мислили и са отдавали моя работохолизъм на семейни или други проблеми. Не, не е вярно. Всъщност, винаги съм работила много просто, защото обичам работата си, а аз съм от този вид птици, които не могат да работят нещо, което не го чувстват, при това съм всеотдайна - сцеплението ми доставя удоволствие.
В момента съдбата, или там каквото е, ме поставя в много интересни условия. Знайте, че житейският ни път винаги се движи по някаква спирала и Онзи отгоре ни дава възможност да чистим стари си грехове, да погледнем на постъпките от миналото си с други очи, да преценим отново нещата от дистанцията на времето, опита, преживяванията, утвърдилите ни се ценности и непреходни чувства.
Дявол да го вземе! Понякога е толкова трудно. И това са ситуации и изпитания, в които затвърждаваш себе си, това, което си ти, което носиш в себе си - най-трудното изпитание в живота ни е да съхраним себе си и това, което искаме да бъдем и сме.
Много е странно как в момента съм заобиколена само от мъжки енергии и се налага моята женска пеперудена сила да ги води и държи стабилност в плоскостта...
Чувствам се малко крехка и едновременно силна като света!
Щях да се радвам, ако имах насреща поне едно силно и опитно рамо, на което само за миг да облегна чело, а аз съм като последния воин, който държи шепа души, със задачата да удържи своята глутница...
Ех, мислите ми направо раждат рози - нито цветя, нито тръни!
Чувствам се като най-красивия розов храст, да знаете :)))
За първи път се крия в работа. Само за малко, за да асимилирам дъха си.
П.С.
После търси си сродна душа! Кой ще ми отговори на всичко това?! Кой? За да можем да общуваме пълнокръвно, да се движим рамо до рамо, без да е някой крачка напред или крачка назад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар