Уморих се от твоите демони.
Аз съм дете на Слънцето
Играя си със светлината
Предпочитам усмивките и смеха.
Уморих се от твоите демони.
Аз предпочитам да вървя
И вятърът да се заиграва в косите ми
Обичам да улавям гласове
В шума на листата.
Уморих се от твоите демони.
Не, не казвам, че са ми чужди,
Напротив
Играла съм достатъчно
Мръсни танци със тях.
Просто казвам го,
Защото предпочитам да използвам устните
Отколкото да стоя настрана.
Уморих се от твоите демони
Да срещам оловото в зениците ти,
Сякаш не съм видяла море във очите ти.
Уморих се от твоите демони.
Не, всъщност от теб се уморих.
Аз съм просто един паднал ангел
и в живота си редя стих подир стих
Преобразувам копнеж от плача
Преобразувам от огъня слънце
Раждам в тъгата изгрева,
оставяйки залеза да отмине.
Уморих се от твоите демони!
Мисля и на тях даже им доскуча.
Обръщам ти гръб,
гонейки слънчево хвърчило във вятъра -
ти прецени
дали и как ще ме придружиш -
на мен волността ми е нужна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар