Бяло ми е

21 първи е. Ден след Игнажден. Последният отбелязван като нулевия ден.

Днес е първият ден от новата година. Макар че времето на зимното слънцестоене отбелязваме утре.

Българите сме северен народ, по-точно среден народ. Дълбоко в обичаите ни можем да намерим връзка с много истини за произхода ни. Ние не сме етнос. Ако се вгледаме във фенотипа на населяващите различни части на страната ни, ще открием сходства с тези от източната страна на Черно море. Ще намерим близост до латините, ще видим нюанси на индите, ще проследим жилки на ориент, ще се съберем с така наречените "славяни" на запад, ще открием колко сме близки с унгарците, ще намерим твърдост от северните народи и дивина на отдавна позагубени келти...

Вероятно тази България, която носим в електричеството на сърцето си е съсловна управлявана общност от етноси и народи, ситуирана върху територия.

Загубили сме много истини за себе си. Но винаги несъзнаваната истина ще прокълва, в който и век да се намираме...

Сега е време за равносметка.

Правя я не защото я търся. Тя сама ме намира. За да отбележа каква лична година имах.

Дали се събудих? Не знам. Усещам остатъците на пашкула си назад. Още не съм отворила съвсем криле. Трябва да ги разгърна, а един Господ знае как ще се разперят.

Сърцето ми обаче пулсира и изпълва съществото ми, сърбежът да летят е твърде силен. И реален.

Преди година започнах нещо, което още от самото начало предвещаваше обреченост. Такава бе реалистичната ми преценка, на която друга част от мен се съпротивляваше. Не харесвам моментите си на раздвоение, с годините се научих да показвам категоричността, която винаги съм притежавала в преценките си. Не се харесвам колеблива и раздвоена. Такъв ли си значи има нещо, което не е наред. Поне за теб. Но втурването в подобен емоционален смерч си има своя смисъл, за да изпиташ истинския сблъсък на своите части от себе си. За да можеш да продължиш. И избуксуваш оттам, където си застоял. Безспорна истина е, че един такъв смерч може да те изцеди, да ти навреди, дори и да те убие. Само че аз съм силна - и трябваше дори и това да осъзная в цялата му величина. Имам и дълг, който никога не би ме оставил на мира, за да се шляя между небето и земята.

Тази година не усещам Коледата. Не я усещах и миналата година. И вероятно доста Коледи, непоследователно назад.

Чакала съм питката с късметите и събирането на всички ни около масата.

Сега ме влече единствено изработването на хляба и разчупването му. Не желая да се събирам около трапези. Толкова години нямаше никой около тях.

Но ни трябват символи. Символи, които да ни изразяват, илюстрират, показват на света, нашия вътрешен мир, или хаос.

Вчера избрах ЕленЪТ. За да разбера, че именно той някога, много, много назад във времето се е слагал при пристъпването в новата година и е свързан с българското. Много неща научавам едва след като съм ги избрала. И разбирам това, заради детското ми любопитство, в търсене на отговора, а защо сега направих това - какъв скрит смисъл ми изпраща вселената (примерно казано)? Навярно наистина носим знание през вековете в гените си.

Беше най-странният месец. 

Баща ми се появи на врата ми след като седмици се измъчвах как е и дали е добре, и... Защото моето време загатва, че е напреднало, а какво остава за неговото. Ситуацията с него от десетилетия е сложна.

Беше като Дар от Бога.

За да проумея, може би, че всеки в този живот сам прави изборите си! И чуждите решения не зависят от теб, дори да си кръв от кръвта. Нещо, което съм наясно за децата си, но сякаш отказвах да приема за родителите си. Може би трябваше да отхвърля представата за греха, вината и наказанието.

Вестта беше добра.

Не казвам, че е безболезнена.

Усещам как съм и пред друг завършек, за който все още си бия главата в стената като обезумяла муха по стъкло. Знам че разумът ще надделее, логиката, правилността... Но понякога е толкова катастрофично да правиш само правилните, разумните неща! Кой нормален човек е способен да лети?!

Не Икар, Фениксът е в мен. И няма начин, зодията може да ми е земна, но дори и в земните недра гори огън, по път съм огън и няма как да се превъплътя в друго.

Трябваше ми въздух. И ми бе даден.

Усещам се как несъзнателно залагам стъпка след стъпка, неща, които от години се чудя как да подредя заради невъзможността на положението. И това е добре. Не знам да ли ще удържа. Силно се моля да успея. Но най-вече за себе си искам споделена любов! И искам този величествен ЕленЪТ да ми я дари!

П.С.

Жреците винаги са самотници!