Не знам защо
Събуждам се обичана
Щастлива съм през първите часове на сутринта
Докато не потъна в работния процес.
В него се губя,
Не, по-точно се сливам,
И не знам коя съм
Там съм работа,
Но такава, в каквато се изразявам.
В късния следобед откривам умората
Отново са ме настигнали отнякъде подхранени роматични мисли,
Но този път те са неспокойни, не като сутрешните, с които гледам слънцето наравно.
Тези трепетни шепоти викат нощта
Дърпат черната завивка до носа ми
Искат да ме скрият на топло
И потъна този път дълбоко към себе си.
Вечерта е третата аз, която играе.
Тя може да бъде дръзка, палава или безсрамно залежала се.
Вечерната мен е егоистична, но пламенна.
След нея настъпва тихата нощна,
Която може да успокои цялата вселена до състоянието ѝ преди взрива...
Събуждам се
Обичана
Незнайно защо
След пътуването от през нощта.
Преди привечер
Виждам
незабравки
Няма коментари:
Публикуване на коментар