Минаха 41 дни. Нека са 41, за да не са свързани с отчаянието на вечността. Животът е твърде кратък, а любовта тленна приживе.
Чудя се. Дали в тези дни не изпита моменти, в които да си помислиш:
"Липсва ми".
"Липсва ми да я видя. "
"Липсва ми да я усетя."
"Липсва ми мълчаливото ѝ присъствие."
"Липсва ми начинът, по който с устни докосваше челото ми."
"Липсва ми желанието ѝ да ме има."
"Липсва ми съчетанието и хармонията ни."
"Липсва ми допирът на ръцете ѝ."
"Липсва ми досега до кожата ѝ и удължаването на мускулите на гърба ѝ."
Липсват ми очите му.
Липсва ми тялото му.
Липсват ми устните му.
Нищо друго не ми липсва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар