7.3.23

Копнеж в миналото

Минаха 41 дни. Нека са 41, за да не са свързани с отчаянието на вечността. Животът е твърде кратък, а любовта тленна приживе.

Чудя се. Дали в тези дни не изпита моменти, в които да си помислиш:

 "Липсва ми". 

"Липсва ми да я видя. " 

"Липсва ми да я усетя." 

"Липсва ми мълчаливото ѝ присъствие." 

"Липсва ми начинът, по който с устни докосваше челото ми." 

"Липсва ми желанието ѝ да ме има." 

"Липсва ми съчетанието и хармонията ни."

"Липсва ми допирът на ръцете ѝ."

"Липсва ми досега до кожата ѝ и удължаването на мускулите на гърба ѝ."


Липсват ми очите му.

Липсва ми тялото му.

Липсват ми устните му.

Нищо друго не ми липсва.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails