Купих си балсам за устни с аромат на диня.
Избрано заради дискретността на цвета.
Сега се чувствам като захарното момиче
В сладкишница.
* * *
Ръката ми автоматично посегна към шнолите.
В цвят пепел от рози и пепел от рози на цветя.
Дете едва ли ще ги хареса,
Но за жена не са подходящи.
За секунди отпътувах в началото на 80-те.
Спомних си най-милите години, в които бях момиче
И мама ми слагаше шноли в косата със същата форма.
Да имаш такива шноли тогава беше изключение.
Част от мен, колкото и микроскопична да е,
Ще остане да живее в Гърция в началото на 80-те.
Усещам вкус на ягодова дъвка в устата си,
Тръпка от късмет в чашката на сладоледа,
Ненатраплива сладост от крема във фунийка от фино бутер тесто,
Който така рядко можех да опитам,
Радвам се на аромата на печена царевица и кестени по атинските улици.
В моята Гърция се научих да карам колело
И познах болката от триенето по пясъка на колене
И лековия ефект на морската твърде солена вода.
Още виждам уникалната атмосфера на градче на твърде южен остров.
Изненадата от вкуса на морската храна и до ден днешен ме изумява.
Пръстенчето с формата на делфин от меко сребро отдавна не е същото
И още си спомням през витрина прецизната изработка на розички от злато, които се носят на ушите.
* * *
Някой ден ще се разхождам по кея на малък гръцки остров и ще се наслаждавам на местния вятър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар