Толкоз. Всичко приключи след месец. Дори биохимията в мозъка ми утихна. Малко повече работа, малко редовни драми с детето и два дни повишено кръвно. Когато мозъчните ти пътеки жужат не ти е до любов, романтика, виталност, дори и до гола интимност. Това е горчилката от живота - всяка чудо за три дни, дори за него да си се трепал години или си чувствал пеперуди в стомаха в продължение на 28 месеца...
И въпреки че има много пластове за събличане, за да стигна до същността си, очите ми и се радват на лика му, мислите ме отправят на разходка по чело, очи, уши и устни и ръцете ми се радват на памет от обичане...
В душата ми е топло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар