Би следвало светът ми да рухва, а аз залагам цели. И вътрешно се усмихвам. Странно ми е на самата мен. От толкова отдавна не съм залагала цели - нямам предвид работата, там е друго, а в личен и семеен план.
Вероятно подсъзнанието си знае работа и за разлика от емоционалното ми несъзнание, сковало се от тревожност и страх, е решило да залага тухла след тухла на нов етаж.
Още съм далеч от осъзнаването на процеса. Знам само, че изпитвам радост към момента и надежда - надеждата ми е толкова чужда и по принцип нехарествана от мен, аз съм по действието, или бездействието, какво е това надежда?! ;)
Чувствам се сякаш тръгвам в университет, сменям къща, отивам на нова работа или започвам живот с партньор...
Надявам се в последствие да изведа мъдростта. Ще е полезно за раждане след застой в дадено направление, в себе си го наричам каторга :)
Свободата е хубаво нещо, но свободата е функция на растежа на личността, нали?
П.С. Това е шрифтът на туитър. И там вече няма птиче. Замести се с килнат кръст. Вероятно с Мъск сме на една вълна, нещо птиците са ни дошли вповече ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар