След толкова полети, които случвам от 14 години и неслучило се битие. Без дори обмен на думи и мисли. Даже напротив, делникът се опитва да го изтрие отвън като с хлебна гума, без да съзнава, че той е част от мен и оттеглянето му е равно на гибел...
Разбирам го. Разбирам цялата ситуация. Абсурдността на желанието си, от което не искам, хиляди пъти не искам, да се отрека, независимо, че тази с косачката ме прави съвсем откъсната от реалността...
В душата си си оставам същата.
Но сега съм птица без сърце.
Намразих птиците.
Също като рибките, които гледахме през детството ми, и постоянно измираха...
Прекъсвам мисловния поток, защото ще ме завладее погнуса и излишен разсъдък.
Но всичко това ме връща към пеперудите. Не към водните кончета, от които изпитвам подобно отвращение и пълна липса на възхищение...
Днес търсех декоративни възглавнички с пеперуди. В моите цветове. От индиго нагоре. Може с пръски тюркоаз, сърце, огън, слънце и кръв, разбира се...
Момичето, което иска да рисува, в момента скача на въже в слънчевия ми сплит.
Мисля, че обича!
Няма коментари:
Публикуване на коментар