Слънцето е най-добър лечител на ставни и душевни болки. Предозирано директно получено несъмнено те води до изпотяване, влошена терморегулация, дехидратация, може и изгаряне. Също като любовта, когато те огрее, е готова да ти вземе и последната капка живот и да те изсуши като чироз.
Получих си моята лечебна слънчева баня под чадъра. Приятно млечнокакаова съм. Без болка и без падане на кожа, без зачервяване, стягане и всякакъв кожен дискомфорт, с допълнителната стойност - подмладяване на костите.
Може би и такава любов ми е най-подходящата - под чадъра, да не я гледаш директно, да не се изкушаваш да я искаш постоянно до степен да те притежава и обсебва, разбомбардира на парчета... Малко трябва да обърнеш нещата като закоравял ерген и дозата да я определяш ти капка по капка, а не слънцето.
Струва ми се скучно. Макар и здравословно...
Всъщност, важно е да има слънцестоене - с дълги дни и бели нощи, макар че моята Сова ще страда - тя обича да вилнее през нощта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар