Събуждах се с мисълта: "Искам да рисувам!". Не знам от кои пластове на подсъзнанието ми беше дошло, но бе така силно и така мое. Същият силен порив, при който преди 6 години отново запалих цигара - сънувах как ми се пуши и искам да запаля цигара: станах и го направих.
Грешката от първото е, че въпреки допаминът, който явно получавах и се нуждаех, за първи път не успявам да се откажа от цигарите така, както предишните два пъти. Да, вярно, никога не съм била сериозен пушач, включително и сега, когато хабя по 2 на ден, но признавам, че е повече ненужна смрад и разход.
Рисуването е различна мания.
Не съм рисувала от дете с две-три изключения. Четката и цветовете винаги са били мои, вероятно и формите, ако не бях помислила в 8 клас, че съм твърде стара да уча техники на рисуване тепърва.
Има дарби, с които се раждаш, и те те намират независимо дали им се отдаваш - разбира се, жалко е като ги похабиш. По астрологична карта трябва да се посветя на писане на музика и рисуване, а аз избрах да вая енергия с думи...
Затова не ми е нужно да съм известна, призната, позната - това съм просто аз. Всеки е себе си с мислите си и каквито са те, виртуозни, рационални, лаконични, експресивни - такъв е и човекът. Интровертът в мен никога няма да позволи на околните да опознаят скрития екстроверт в слънчевия сплит...
Сега този ядков човек иска да рисува!
Ще ми коства много да взема четката и проговоря в цветове. Трябва ми повече от един сън, за да се събудя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар