А дано

Опитвам се да сложа желанията си/мечтите в цели.

Време е вече да дам воля поне на едно, досега всичките ми ресурси бяха насочени към другите, а и аз имам потребности.

Уви, обаче, както си мислех, че съм загубила интерес към толкова много неща, ако направя списък - защото още не съм, а само спонтанно прехвърлям желания - ще се окаже въздълъг, а средствата и още повече времето са твърде ограничени.

Не всичко в този списък е желано - нещата още не са започнали да се боричкат между искам и трябва/необходимо е.

Но се хващам, че желанията трябва/необходимо е ме правят тъжна и обезверена, питаща се дали има смисъл, това ли е, трябва ли всъщност?...

При положение, че възрастта е напреднала, т.е. отдавна е минало времето за учене - аз така се забавлявам - някак безмислието на трябва нараства още повече.

Задавам си въпроса: добре де какво искаш сега? При мисълта за едното занимание - се чувствам изплашена: време, пари, усилия; при второ - да може би ще е полезно, но не ме прави щастлива; при третото се усмихвам; но знам че четвъртото трябва, ако искам да се погрижа за себе си и начертая някаква линия... За миг ми минава мисълта, че всъщност няма да е проблем да обединя три и четири  - едното ще е за да съм щастлива, другото защото повече трябва, само времето и бюджетът някак да нагодя. И изведнъж се появява петото с шесто - при което се усмихвам широко - това е най-безмисленото откъм перспектива занимание за мен, но ме кара да цвърча от радост - всъщност, нещото, което най-много ми трябва е да изпитвам радост :)))

Още не знам какво ще правя, но се чувствам щастлива...

И си казвам "а дано" успея да подредя нещата за едно седмично желание за мен.