Душата ми все пак е малко тъжна.
Като пеперуда с черно петно върху крилете съм.
Летя
За ден, а може ми два,
Докато животът ми е отредил пърхане.
После ще затворя крила,
Ще се приютя на някое цвете или тъмна стена
Моето петно би могло да се слее с нея
Но хиляди пъти предпочитам
Да стана част от цвете...
Няма коментари:
Публикуване на коментар