Вероятно всяко дете се чувства така преди да тръгне в първи клас...
Колко пъти в живота си имаме такива промени в живота?
Преди гимназията, преди университета, преди да заживеем в друг различен от родния дом, всяка смяна на населеното място...
Преди да се съберем с някого, преди да се разделим, когато някой си отиде завинаги...
Всъщност, показател за истинността на за връзката ни с някого може да бъде дали се отразява на начина на живот...
Колкото и да е странно, в живота ми децата ми са определяли много повече тези периоди, отколкото родителите ми.
Даже, те, по няколко пъти... Даже се опитват да го правят накуп.
И си мисля, че оставаш млад, докото успяваш да се адаптираш и да търсиш живота, без да се лепваш за някого като воденичен камък.
А аз имам още много мечти.
Но и слабостта неусетно се обажда...
И копнежът за сродна душа си остава.
Ех, момиче, и на сто ще си все онази 11-годишна влюбена душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар