И този сън се случва...
Хубавото на сънищата е, че едни пристигат при теб по-бързо, други по-късно.
Трудно можеш да проследиш хронологията на събитията по сънищата.
Има сънища неочаквани.
И изненадващи с настъпването им в действителността. След двадесетина години.
Сякаш насън си прочел живота си.
Нищо чудно.
Тъгата е бежова стара хартия.
Мъката е сива и плоска.
Самотата е равно поле.
И може би електрически жици.
Радостта е слънчева.
Трепетна.
Бързоходеща.
И звънка.
Радостта е свързана с детска ръка,
в твоята шепа,
с рамо до твоето на дете.
Нищо, че сам бродиш в полето
в мъка оставил забравени корени.
Нищо.
Щом си склонен сам да проправиш пътека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар