Щастието е толкова крехко. Всъщност, какво е щастието - реално това са мигове, в които си се чувствал радостен, удовлетворен и сигурен. Щастието не се дарява, макар че се случва, то се изгражда и, уви, иска инвестниции. Но така е по-сладко. Съзнателното, винаги е по-удовлетворяващо.
Чета текст от моето минало тук. И бързо си правя равносметката колко отдавна съм спряла да наблюдавам децата. Струва ми се нормално, защото дори и да си ги искал, да смяташ отглеждането и уреждането им за свой дълг и задължение, ежедневните ритунни действия са изхабили част от същността ти. Съвременият делник прекалено много изисква от родителя. А да съхраниш себе си, вероятно трябва да е първа твоя задача, за да предадеш на децата правилен модел за изграждане на светоглед.
Случва ми се да ми кажат: "Е, ти имаш деца. Животът ти има смисъл." Да, преди много години и аз мислех така. Но не и сега. Не и сега.
Една от най-сериозните грешки, които по-често правят жените е себеотдаването на децата и семейството. Така обезличаването е на косъм. Обезличеният човек не е от полза на никого. Той няма присъствие, дори при физически налично.
Това, което прозирам от собствения ми живот, опит и наблюдения върху децата, че те от раждането и все повече с "растенето" си са индивидуални личности със свой път. Реално, за колкото много неща можеш да им повлияеш, за толкова изборите в живота им са техни. Възприемането в едно цяло, колкото дава усещането са семейство и цялостност, толкова и създава грешни изменерения на живота. Отъждествяването на родителя с децата и на децата с родителя не дава смисъл в живота, смисълът е в себеизразяването и начина, по който ти искаш да се заявиш пред света, включително и пред децата.
Не ги ползвайте за патерица. Не е устойчиво. А единствената смислена ни роля в живота им е, да им дадем подслон, закрила, подкрепа и уважение докато те си стъпят на крака. И пак, светоусещанията са само техни - и това зависи от далеч повече фактори като биология, тип нервна система, съвремие, околна среда, манталитет на околните, наситеност с информация, най-вече личен опит и възможности за преработване на случващото им се, което винаги е ралично от нашия личен опит....
Децата са отделни единици, а това което ни свързва или отделя от тях е качеството на връзката, която имаме с тях, не отдаването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар