Всеки си има по една мъка. Поне по една. Ако някой отрече, не му вярвайте. Други може да имат даже много мъки. Но и на тях не им вярвайте.
Аз имам една основна. Делнична. И сърдечна.
Старая се. Животът ми се върти около нея. И взаимно се изхабяваме. Усъвършенствали сме се в повтарянето на изхабяването. Аз нея третирам, но тя, мъката, не става по-малка. Но виж тя мен успешно вече успява да ме изхаби.
Да подхранваш мъката е малко изводът.
Решила съм да обърна нещата.
Ще предложа обратната страна на поведение - да видим дали, когато не я виждам, ще бъде така изрядна да ме хаби или ще се заеме със себе си.
***
След толкова много години още помня една случка от моя първи клас. Върнах се от училище и трябваше да уча за следващия ден. Още нямах изградени навици за самостоятелна работа и майка ми ми помагаше. В този ден трябваше да уча и стихотворение. Май, никога не бях учила стихотворение.
Мама ме пусна навън да си поиграя с уговорката да бъде за малко, за да стигне време да учим стихотворението. Поиграх си с моята нова приятелка от училище Лина, даже ѝ отидох на гости. Не помня кога се прибрах, но си спомням, че мама беше ядосана и ми каза, че след като съм закъсняла толкова много няма как да седне вече и да учи стихотворението с мен.
Този ден беше слънчев. Такъв го помня.
Но сутринта беше тежкостежна и тъмна. До училище вървях и плаках. Газих преспи сняг до колене. Отклоних се от пътя за училище. Дори една леличка ме попита в мрака защо плача. Почти закъснях за час. И много стисках палци класната да не ме вдигне на фона на многовдигналите ръце деца да кажат стихотворението. Размина ми се.
Знам само че след половин година бях коренно различно дете в училище и не се нуждаех от помощта на майка ми за домашните ежедневно, но това го направиха повече обстоятелствата. Мен човек ме превърна стресът и това, че бях оставяна да се справям сама! Положителната страна на този медал.
Трябва да помисля за положителната и негативната страна на противоположния медал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар