Промяната вкъщи вещае да е плодоносна. Сега почти всеки път, когато поискам, мога да седна да пиша. Това е моето същество - в писането се изразява, чрез него съществува, то е терапия, мъдрост и радост. Няма значение какво пишеш и до колко души стигат накъсаните мисли от делника. Важна е хармонията. Между теб и вселената. Красиво е. И има по-висока стойност от утвърждаване и популярност. Нима онзи персийски поет Руми, когато е създавал рими, го е правил, за да бъде известен?!
Червената ми аура стихва. Пробива си път онази, жълтата, бялата, светлата... Нима не знаете, че хората светят. Всеки носи енергия и тя като ореол обрамчва телата ни. Но само някои могат да я виждат. Просто трябва специфична настройка на окото, нищо повече.
На едни е голяма и рехава, на други къса и ситна. Мога да уловя само светлата. Тъмната я усещам с душата си. Тъмната е в очите. Те стават вдлъбнати.
И собствените си очи съм виждала вдлъбнати.
В един период, в който се отклоних от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар