Помниш ли,
Точно преди десетина години,
Когато най-накрая устроихме дома си.
Бяхме подредили точно така, както разместих сега у дома.
За първи път тогава от години
Изпитах удоволствие,
За първи път от години
Изпитах спокойствие.
Бях стъпила здраво на пода
Глезените ми бяха стабилни.
Ръката ми беше нежна и точна
А главата красива и умна.
Вадех свойто сърце, за да го сложа в скута на детето.
И тогава се появи брат ти.
Светът се сви.
Придоби сивота.
След години майка ти се върна у дома
И вкъщи стана тягосно тясно.
Душата ми полетя.
Ти я подкрепи за гнездото
Но твоята остана не у дома,
Там където твоето е било.
Аз останах сама.
Трябваше ли толкова години
Да си губим времето двамата?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар