Знаеш ли, татко,
Твоят ден е днеска,
На твоето име да се свети,
Когато някога майка и татко
На връзката си са решили да те нарекат...
Какво да се прави
Съдбите си съвсем сами не тъчем
Отдавна го няма човека
Отдавна ти се скиташ
Без дом
Безпризорен
От дете
В някаква тежка карма
На дълбока раздяла.
Но знаеш ли, татко,
Аз какво научих от живота до тук -
Че домът си носиш в сърцето
И не е необходимо дори да строиш,
Между стени да стоиш,
Че никаква раздяла,
Нито разруха
Може да го унищожи.
Той - домът е винаги в теб
Трябва само да го повикаш
Да го чуеш
Да му се обадиш
И разбираш колко много можеш да имаш...
Домът е там където си ти,
Той те следва тихо, безшумно,
безпристрасно, безусловно,
Дори без стени е в сърцето ти...
Твоето не беше до нас,
Твоето беше твърде плахо,
Твърде заето за друго
От другиго
От нещо чуждо, немило,
Нещо, което руши.
Сега дали е смирено твойто сърце?
Търси ли дом
Или само покой?
Моето, татко,
Е до теб
И тупти
И това нищо не може да го промени!
П.С.
Обичам те, татко, и вземи го вдигни този проклет телефон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар