Не, не съм ти обещала, че ще те следвам,
Нито пък е моето да те водя.
Не, не съм ти обещала, че ще ни бъде лесно,
Не знам защо се подведе, че съм без воля.
Аз не се подчинявам,
Само привидно изглежда така
В самото начало.
Не, не и не лъжа,
Просто в началото не съм достатъчно дръзка,
Затаявам дъх
И търся ръка,
Която с моята да танцува.
Аз умея ръцете си като лебед да извивам,
Но птиците имат и силни крила -
Мога да плясна, когато поискам,
Когато моята душа не си опознал.
Казваш ми, че твоят характер е сложен -
Колко мило! -
Всъщност, не мисля така,
Просто, дълбок е твоят характер и никак не сложен,
Сложен е моят
И ти го видя!
Кажи ми сега,
Как два остри камъка ще успеят да се открият
Или всичко е свършило
Като сцена от стара притча за мост и река?
Все още не съм се отрекла,
Все още дишам със теб,
Все още се будя с твоето име,
Все още усещам твойта миризма,
Все още си в мен, когато поискам...
Но повече от теб
себе си обичам!
Едва ли си толкова силен да се отзовеш,
далеч по-лесно било да загубиш интерес...
P.S.
На Данчето Христова, която съветва да не страдаме по несподелената обич. Права е, тази душа няма как да е сродна ;) Благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар