Един от най-добрите показатели за това дали е минал/или минава пълноценно животът ти са спомените. Има ли ги?
Когато дръзват да ме попитат защо съм приключила 18-годишна връзка, не казвам това, но то е единствената истина.
Когато се обръщаш назад, трябва да има нещо повече в живота ти от сметки, бита и дори снимки. Снимките не трябва да предават само ликовете от миналото към бъдещето, те трябва да носят по-голямо съдържание.
Животът си заслужава да го споделяш само, когато и другият те прави част от неговия и света му. Съжителството е за съпреживяване.
Формалните семейства са неудовлетровяващи и носят своите вреди върху формирането личността на децата и затова вариантът "заедно сме заради децата" също не е решение. По-добре е всеки да намери своя път към удовлетворяващ начин на живот, след като това е невъзможно заедно. Децата се чувстват добре при пълноценни родители независимо дали те са заедно или не. Безучастните родители, пасивните, са много по-опасни за тях от правещите грешки - родителските грешки често се превръщат и в уроци за децата.
Разбира се, съществува и вариантът спомените да лоши. Не се поддавайте на капаните на токсични хора - обикновено, качеството на една връзка с даден човек проличава в самото начало. Хората не се променят, поне никой никого не може да промени и подобни очаквания са илюзорни. По принцип, очакванията са подвижен пясък, не бива да се разчита на тях, животът е по-добър и качествен без изграждането на очаквания към другите. Нещата са далеч по-прости и практични - те са такива каквито са: с някого ти е добре или не, не се ли чувстваш добре с някого, потиснат ли си, по-добре напусни отношенията и създай нещо ново, поработи върху себе си.
Понякога започнала добре връзка се изражда. Тогава следват въпроси. Първо, трябва да си дадем ясна сметка дали положението е временно заради стрес и външни обстоятелства. Тогава следват едни или други решения. Но, ако човекът се държи с теб, защото те е приел за даденост, охладнял е или заради копнежа си по друг - няма смисъл цената да се плаща от теб, всеки си има стойност и първият показател по нея е да бъде зачитан и уважаван.
Малко е трудно, разбирам, при съвременния начин на живот, при ширещата се повърхностност и инертност да се изградят пълноценни отношения, но вярвам, че с подходящите хора те се случват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар