Ден, в който срещнах себе си. Поне такава, каквато подсъзнателно се залагам. Такава, каквато бих искала да бъда сега и дай Боже на 66. С малко изменения, за да бъде все пак аз, за да бъда своето пълно себе си.
Моделите които копнеем да бъдем са живи. Все някъде има човек, който е години преди нас и в който можем да се огледаме. Наслагване на образите. Съвпадение. Преживяването е удивително, особено когато не си имал късмета да попаднеш в огледална стая през живота си.
Когато животът ти подава огледало, неизбежно спонтанно възниква въпроса: "Какви са твоите блокажи, които те задържат?"
През тази година ми се случи невероятно израстване. Такова "изпиране" на себе си, с накисване, центрофуги, интензивно и дълбоко накисване не бях преживявала - сякаш събрах пералните от минали житейски опити и ги пуснах наново наведнъж.
Все още обаче ми липсва нещо. Не знам дали е водата, перилният препарат или омекотителят за аромат и мекота. Може би, най-вече последното...
Няма коментари:
Публикуване на коментар