За да не забравя, а е ценен опит.
Още в самото начало на връзката с този човек (давам това определение, тъй като не намирам друга подходяща дума, която може да бъде използвана) сънувах четири съня. Тогава се чудех какво точно могат да значат. За мен подсъзнанието е много силно в отговорите, стига да можеш да ги разчетеш правилно. А разчитането на сънищата е трудна задача.
От днешна гледна точка, вече с опит, мога да дам по-категорично разплитане на тези сънища. И ми е важно да запиша, за да мога да почертя опит и достигна по-бързо до верните за мен изводи при подобни послания на подсъзнанието. Аз обичам да го слушам. Посъзнанието никога не подвежда.
Първи сън. Сънувах оприличаване с две лица. Характера на връзките ми с двете лица бяха сходни. Това бяха хора, които по някакъв начин бяха потиснати, със семейни травми, лисващи отношения или може би неправилен модел на комуникация в семейството, от което произлизаха. Става дума за умни, интересни хора, но и емоционално нестабилни, незнаещи какво търсят, отхвърлящи, но вкопчващи се, обсебващи другия, за да усещат своята ценност. Опитвали са се да ме потискат и да ми създават комплекси. Била съм прекалено волна, за да бъда подчинена. Имала съм своите преживявания с тях, лоши дни, но в крайна сметка връзките просто са се изчерпвали, чувствата стопявали... Вероятно, това е добър опит, въпреки че тогава не съм осъзнавала нещата така. Токсичността в контактите не ме е обезличила.
Защо този урок трябваше да се върне в живота ми - не знам? Очевидно вселената иска да ме научи и покаже нещо, което още не осъзнавам... Но посланието на съня беше и е вярно - срещу себе си имах точно такъв човек. Но аз бях различна от младините си. Защо? Още търся отговорите.
Втори и трети сън. Ще ги предам в едно, тъй като двата съня почти се повтарят едно към едно с разликата само в един детайл. Което е адски странно. И поучително. За този сън вече съм споменавала в блога.
Седнали сме на спалнята тримата: аз, той и детето посредата. Тримата! Детето посредата. Нещо, което е невзъможно да допусна в реалния живот. Ситуацията дотолкова ме потресе, че се събудих. Но трябва да признае и че е някакъв много дълбоко потиснат копнеж. Нещо си говорим, вечерта преди заспиване, сходно на четене на книжки преди сън.
Втория път след като сънувах този сюжет детето целуна него. Шок! Събудих се.
Все още не съм сигурна в разгадаването на първия епизод на този сън. Трябва да се поровя по-дъброко в нещата. Но за втория имах отговор не след дълго. По странно стечение на обстоятелствата. Една вечер късно неможейка или по-точно нежелаейки да заспя разцъквах тв програмите и попаднах на едно предаване на психологическа тематика. В него двама специалисти, които говориха и от първо лице говориха за едно от емоционалните разстройства. Които, естествено, се поставят още от детска възраст. В симптоматиката открих сходства с поведението на детето ми. Специалистите заговориха за корена на проблема - страх от изоставяне. Лампичката светна. При този човек имаше страх от изоставяне. След един два месеца той прояви признаци на депресия, описани в разстройството, сходни с тези на детето, сходни и с мои депресивни състояния. Той сякаш ми стана по-ясен. Но какво общо имаше детето ми с изоставянето? Разбира се, мога да си отговоря. Една свръх чувствителна натура при неадекватно поведение в детската градина, независимо от липсата на проблеми в яслата, може да изпита страх от изоставяне. И пътуването на майката дори за два-три дни до двегодишна възраст на децата може да им се отрази...
Четвърти сън. Отново споменат. Човекът се разхождаше в последния апартамент, който обитаваше семейството, от което произлизам, преди да се разпадне. Чувстваше се много свойски. Шок! Включително и в стаята ни - същата стая, в която бяхме аз и сестра ми, която си отиде твърде рано и твърде далече във времето. Мъка!
Да споменавам ли, че се събудих почти плачейки...
Няма нужда да споделям какви тълкувания ми идват. Вероятно не успявам и сега да изтълкувам съвсем докрай и правилно нещата. Но един днешен човек няма как да го сложиш в нещо, което е минало и към днешна точка не съществува. Това е достатъчно. Умряла работа е откъдето и да го погледнеш. Копнежите са ясни. Опитът е несравним!
Запомни: опитът е несравним като познание!
Надявам се следващия път да разтълкувам по-бързичко нещата ;)
Очарована съм един сън за секунди реално колко много ни казва и се чудя как това наше подсъзнае знае толкова много и толкова бързо си е напавило изводите за нещата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар