И така, прибирайки се у дома, се питам, защо сега този неканен и нежелан гняв се появява - не друг, а само аз единствената съм отговорна за него, все пак.
Налага се независимо от моментните ми възможности да намеря решения и започна осъществяването на стремежи, отлагани от мнооого години - заради деца, липса на време и средства...
Започвам да се усещам. Ей, така да се напипвам себе си като слепец, но отвътре и откривам, че за една година съм станала друг човек. Това не е пълна промяна - пълна промяна не е възможно да има, промените във възгледите ни и поведението ни, възприятията ни се случват постепенно, като процес и отнемат време, и едва след много години може да констатираш, че се чувстваш различен.
Озадачавам се на себе си. Чак пък толкова ли се случи за една година - реално, бяхме затворени в пандемия, ограничени в излизанията и социалните контакти. Давам си сметка отдавна, че реално целият ми трудов живот, барабар с ученическия и отчасти студентския, са преминали като при мерки в пандемия... Тъпо. Но факт. Дали изпитвам съжаление - не, не бих казала, от хората съм, които могат да правят това, което им иде от вътре, така че този минимум е покрит и комфортът със себе си е налице. Но само комфортът.
Питам се дали в ситуации от миналата година бих реагирала сега по същия начин като тогава. Отговорът ми спонтанно е не. Какво толкова надградих у себе си? Още нямам пълно осъзнаване или готовност да го разнищя и представя пред света - има неща, които ти се иска да съхраниш само за себе си, а аз съм страхотен егоист по отношение на съхраняването на ценни моменти само за себе си :)
Непрекъснато се променяме. Поне аз. За скромния ми опит мога да кажа, че действително се въртят цикли, но разбира се, се движим по спирала защото днешната ситуация може да наподобява много на друга, преживяна преди десетина години, но реакциите ни, изводите ни и изборът ни как да постъпим са различни, защото светогледът и опитът ни са се разширили и далеч не са същите както преди - цикълът не е кръг в една плоскост, завъртането е част от кръгообразна линия с посока, отразяваща как се движим и растем в живота.
Ако можем, разбира се. Защото съм и свидетел на хора, които очевадно дори се въртят в кръг като мишки в рулетка, повтаряйки и страдайки от едно и също, без да си дадат сметка за уроците, които трябва да усвоят, за виждането на ситуацията обективно, признаването на собственото участие в повтарящите се такива... Отговорност се поема трудно, далеч по-лесно е да обвиняваме другите. А може дори да ползваме дивиденти от това. Поведението и ширината на спектъра, в който виждаме, са само наш избор. Много неща са въпрос на личен избор.
Това, което ни остава непроменено, показва само истинността и правилността на исканията и желанията ни, на същността ни.
Аз правя това, което искам - значи съм на правилен път.
Искам все така да се отдавам на скъпите си души - ако може още повече. И това ме фиксира като личност с определени ценности.
Копнея за едно и също по отношение на себе си от 12-годишна и е време да предприема първите реални стъпки. Неосъзнато плановете за изграждане на умения до тази точка са почти завършени. Няма какво да чакам вече. Това определя верността на мечтите ми и призванието ми.
Време е да предприема действия и за други желания, свързани със статуса ми - мина много време и виждам, че по-добри условия няма да настъпят, напротив. Това е задача, която ще ме избави от гнева и недоволството и ще ме пази от загубата на време с неподходящи хора и изпадането в незадоволителни ситуации.
Остава ми трайно и едно мечтание, което, признавам си, не знам как да докосна. Докосването до човек е толкова деликатен процес и изисква взаимопосочност...
На фона на настъпващите "сенилни промени", както се изразяват хората, с които работя, и нарастващите потребности на душа по точките, изпълнението им е, меко казано, амбициозно. Но ми писна с тази мисия невъзможна. Никога не съм предполагала, че след близо половин век на тази земя може да се чувстваш така все едно животът ти тепърва започва - втора младост ли е, не знам, трябва да попитам по-опитни дали са наблюдавали подобно явление при себе си... А като си спомня как на 20 упреквах 40-годишни за подобни мисли... Въпреки че бях мъдро дете, по-мъдро от достатъчно умни възрастни хора, от живота научих и потвърдих страшно много. Пълната промяна не е съвсем пълна. Красиво е да се променяш, но е красиво и завършено да съхраниш и най-ценната част от себе си, с която Онзи от горе те е пратил да стъпваш по повърхността на това кълбо...
И пази се от защитните механизми на егото. Те в по-голямата си част не са ни приятел, а трап, който ни спъва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар