Дисекция на гнева

Можеш ли да пишеш за гнева, когато си щастлив?

Шокирам ли ви?

Сега ще се опитам да направя именно това - в състояние, което определям за себе си: чувствам се щастлива, усмихната съм, жадна за живот... да пиша за гнева.

Гневът е много моя емоция. Поне моя съзнателно усещана със сигурност от 7-8 години. Преди също е изпитвана, разбира се. Но от този срок умът ми се опитва да разбере и рационализира гнева.

Вероятно се провалям и в двете. Но въпреки това се чувствам щастлива.

Гневът сам по себе си може да те научи на много. Гневът, в края на краищата, може да се окаже емоцията, която да те събуди или върне към живота. Той може да е силата, която да те зареди отвътре, за да преобърнеш живота си. Иначе е страшен, да, страшен и неприятен. Емоция, която поставя дистанция и... те разграничава, заявява.

Аз съм търпелив човек. До болка, до силна болка търпелив човек.

Човек емпат съм. Това определя, че другите, по-скоро могат да се възползват от енергията ми и добронамереността ми.

Толерантна съм - и тези, които поне мъничко са искали да ме разберат, са го усетили.

Имам проблем с границите... Което непременно означава, че другите в определен момент ти се качват на главата, заради твоята упоритост, работоспособност, приемане и... и... и... И несъмнено идва момент, в който в подобен развой на нещата си "настъпан по мазола". И идва избухването, стъписването, неочакваното, за другите. То е като циклон, не, като цунами... Страшно, обръщащо те извътре, объркващо те, разбиващо те, дистанциращо те - това е усещането за другия. А за теб?

За теб производителят на апокалиптични вълни?

Човек трябва да се научи да чете собствените си емоции. Трябва да дава път и на собствените си потребности и да не ги пренебрегва.

Какво е гневът при първа стъпка? Недоволство. Определено. Раздразнение точно. Усещане за несправедливост - вярно. Възмущение - разбира се.

"Гневът показва определена форма на възмущение и недоволство, която на по-късен етап би могла да прерасне в яд, ярост и силна ненавист". Така описват гнева по-знаещите. Слава Богу, не съм стигала до силната ненавист, човек, който обича няма как да стигне до тази черна крайност, но е истина, че и яростта ми е позната. 

Дали гневът е свързан с очакванията? Да, и с тях - когато се разминават с получилото се в реалността; с разочарованието - да, също. Там където си дал повече, а не получаваш търсения ефект е нормално да се чувстваш разстроен и ядосан дори. Но дали имаш право на това чувство е друг въпрос... Светът по-често е несправедлив. Рядко ми се е получавало подобро разминаване реално, прекалено съм рационална, реалистична и прагматична, което много често се тълкува като праволинейност, та дори и тестогръдние. Няма нищо общо с последното. Поне при мен. А относно праволинейността - идея е за друг материал, който да покаже и положителната ѝ черта.

При гнева си - обикновено плача. Това е най-страшното плачене, което може да съществува. Направо си е реване. Гневът е и форма на дълбоко отчаяние. Той е израз на болка, на загуба, на съпротива да прекъснеш връзка, да свиеш изразяване... и в същото време на сила да изявиш правото си на тази нужда.

Да продължавам ли?

Дисекцията е извършена.

Никога не бива да пренебрегваме факта, че гневът е признак на невероятна вродена сила. Сила да се преодоляват препятствия, дори когато те или действието не се съзнават. Спомнете си за племето маори и техния танц и песен. Силно показателен е  - повикай силата и безстрашието през емоцията, зароди силата чрез гнева, за да прогониш врага и оцелееш!

Разбира се, гневът може и да е израз на: "Не ме безпокой не искам да изляза от зоната си на комфорт и да се седя спокойно!" Но не и в моя случай - аз се спирам само, когато имам нужда "да заредя батериите си" и се изчистя от токсините от общуването с другите или преработването им.

Гневът не е лоша емоция. Това е нарочена за лоша емоция. Той може да се използва, за да надникнем по-дълбоко в себе си, в това, което чувстваме, да анализираме ситуацията, в която се намираме и си дадем сметка за причините и резултатите и, че може би грешим - че пътя, по който се движим в момента не е нашият. При всички случаи тази ситуация не е справедлива за нас и се налага да пристъпим към нейната корекция и това да получим полагащото ни се за усилията и/или любовта, която раздаваме... И докато при второто, просто трябва да отстъпим, заради разминаване или защото не можеш да накараш никого да те обича, например, при първото, може би се налага да смениш средата, да намериш своето ято или просто да проявиш самочувствие и дързост да се заявиш по категоричен начин...

Все още се уча...

Но най ми се иска някой ден да мога да напиша дисекция на любовта или, по-добре казано, анатомия на любовта :)

P.S.

Не бива да забравяме и още една мисъл. Гневът издава, че не сте толкова умен, колкото си мислите. Струва си да се помисли върху това. Лично, когато се сблъсках с нея, бях провокирана да се замисля, въпреки първоначалното ѝ отхвъляне. Вярна е все пак. За да се гневим, не ни достига нещо. Не ни достига нещо в палитрата на собствените ни качества - ребус, който сам за себе си всеки трябва да може да разреши. Ако иска, разбира се :)