Прибирам се леко недоволна у дома. Изпитваща неудовлетворение, раздразнение, недоволство... Трябва да я оформя като текст най-сетне тази тема за гнева! И скоро ще е, защото времето ще ѝ отмине, а до най-добрата истина хората стигат, в момента когато изживяват нещата.
Писането дава съзнателност на случащото се във вътрешния ни свят, иначе няма гаранция, че в динамиката на времето ще преработим цялата информация, протичаща като ток в мозъка ни.
Да, и емоциите, и чувствата ни са в мозъка. Няма как да е по-друг начин ;)
Неудовлетвореността ме кара да се замисля и да зачекна състоянието си - то не е добре дошло - кога ли пък е и при кого ли, нали?! - някак нечестно и несправедливо е да се появява... Но се случва. И няма как да е иначе, защото светът не сме само ние, случващото се с наше участие не се управлява единствено от нас, животът и срещите ни с хората са далеч по-мащабни и комплексни.
От месец правя дисекция на гнева и дори съм решила излизането от случването му - няма по-добро решение, освен да осъзнаеш, че вървиш по не твоя пътека и да поемеш отговорност за това. Имаш излишък на време? Или просто го изразходваш там, където не си заслужава... Запълни го с нещо, за което мечтаеш, което отлагаш в стремежите си, превърни ги в цели, ти самият запълни празнотите в живота си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар