Вчерашният ден бе тежък. Добре, че съвременните устройства сами изместват часа...
Имам цял ден да не правя нищо. Упорито се заинатявам на нищото, въпреки че ме чакат толкова домашни задачи.
Не ленността ме влачи.
А това да дам на тялото и ума си пауза. Релакс. Неосъзната медитация.
Отпушвам задръстени канали и главата ми се пълни със свежест.
След напрегнат период трудно можеш да си починеш, две седмици са минали от тежкия ми период и все още се чувствам като парцал, което вече не е заради липсата на възможност да поемеш дъх. Вероятно пренастройката на ритъма също уморява и човек не бива да е толкова самокритичен към себе си.
Отложи ми се среща. Какво можеш да правиш при възникналия прозорец време - така не ти се иска да си говориш с прахосмукачката... Децата ги няма и е спокойно, идеално време да сложиш дома в ред, но това си го правил до втръсване десетилетия...
Разбира се, можеш да попишеш...
Чували ли сте за триъгълника на Карпман?
Сравнително късно научих за него и благодарение на него обясних доста събития в живота си, отчасти и своето поведение. Да, говоря за насилието*. Отдавна искам да засегна темата, тъй като, за съжаление, насилието е толкова повсеместно разпространено, дори понякога оправдавано или неосъзнавано - уви, насилието не е само разпознаваемият физически акт.
Преди време доста често ми се повтаряха едни и същи събития. Бях озадачена, защо непрекъснато ми се случват, след като следя поведението си, реално съм толерантен човек, подхождам с разбиране, приемам компромиса за пътя, защото държа на вътрешната мотивация на човека да извърши или не извърши нещо, да се разгърне в силните си страни и намеря баланс като го допълня с друг, който е силен в неговите слабости, сам за себе си да избере...
Да, за екипна работа, става дума. Но няма да говоря директно. И не, само за екипната работа, а за връзките и взаимовръзките между хората.
Едни от най-трудните хора, с които можеш да се разбереш, сработиш във всякакъв аспект, са малтретираните в детството. Не е задължително това малтретиране да е физическо, но то е доста разпространено у нас. На такъв човек, бил той умен, образован, способен, амбициозен, винаги не му достига нещо, за да се почувства свободен, способен, оценен, освободен, себе си... И това не винаги е заради околната среда. Гнилата ядка е посята дълбоко в личността.
Но и затова няма да говоря сега.
Отношенията, които описва Карпман в една затворена система, ключват: насилник, жертва и наблюдател/съдия/защитник според преводите. Ролите на фигурите могат да се разменят. Докато ролята на насилника и жертвата е сравнително ясна, тази на наблюдателя е до някаква степен двулика, този човек може да заеме страната на жертвата, но може да заеме и страната на насилника, с което само подкрепя съществуването на системата на насилието.
Излизането от този триъгълник е много трудно. Не знам колко успешно може да се излекува едно таково болно семейство или минисистема. Обикновено системата се разпада когато някой я напусне.
Какво следва обаче оттам нататък? Когато не е приложена терапия.
Насилникът все ще създава подобни връзки и системи.
Жертвата - ще търси свой нов насилник, за да оправдае неспособностите си и липсата на желание за поемане на отговорност, да речем.
Коварството на жертвата е, че в нея винаги дреме един скрит насилник. Жертвата е най-финият манипулатор. Който, ако се овласти и събере сили, може да стане опасен, опасен насилник.
Внимавайте с личности, които са били малтретирани и неосъзнаващи товара, който носят. Те неминуемо в един момент ще създадат проблем в екипа ви. Нещо за което трябва да сте подготвени, ако сте разпознали признаците в поведението им.
Този човек може да създаде ситуация, в която да пробуди у вас насилника - ако сте шеф сте идеална, осъзнавана или не, цел, по-точно жертва. Останалите в екипа могат да останат наблюдатели/съдници.
Трудно е да се разчита на хората да са достатъчно зрели за подобно събитие и имат адекватни реакции и поведение. То е трудно, дори и за човек, който разбира корена на проблема.
Хладнокръвието е най-точният отговор при възникването на подобна ситуация. Взимането на страна обрича на провал и ви затваря и създава порочна система.
Много хора, неосъзнавайки неправилните модели на семейни взаимоотношения, с които са отгледани, пренасят после в собствените си семейства подобна или дори същата порочна система. Съзнателните ѝ се противопоставят, но дори и при тях няма сто процента гаранция, че ще надрастат модела.
През последните 1-2 години, вече знаейки за триъгълника на Карпман, съм се питала многократно какво може да предизвика ролята на насилник или ролята на жертва у човек, който не е живят в детството при модел на насилие.
Личното ми прозрение е, че всъщност неблагоприятни събития в живота ни също могат да ни превърнат в жертва, просто защото взимат енергията и силите ни и ни оставят безпомощни, отслабени и емоционално слаби и нестабилни, идеални мишени за насилници и цели за защитници.
Оттук идват два големи риска:
1. Има една крачка тежкото събитие, или още повече хроничната поредица несполучливи събития, каращи ни да страдаме, да ни превърнат в желанието ни да се защитим в насилници.
2. Да се превърнем в личност, която по стечение на обстоятелствата да привлича към себе си насилници или предизвиква и толерира поведедение с насилствени прояви върху себе си. В това число включвам и привличането на защитници, които да ни спасяват от "външните вятърни мелници".
Докато за първия случай към момента ще се въздържа да илюстрирам с пример, ми се иска да обърна внимание на втория. Защото, за мое най-голямо съжаление, там попада една немалка група хора. Ще отворя скоба, че не само негативното събитие може да ни постави в роля на страдащ/жертва, но и събитие и период, в който ни се налага да бъдем сензитивни, да сме чувствителни и разбиращи, нещо което често се възприема като "слаби". Уви, бременността, раждането и периодът на отглеждането на малко дете, или още повече отглеждането на дете с потребности, грижите за болно дете или възрастен близък, е такъв период, който може да превърне жената заради връзката ѝ с детето, заради това, че се налага да бъде емпат, в жертва на насилник/ци. Това от своя страна може да задвижи един доста натоварен и опасен комплекс в живота ѝ и този на близките ѝ нататък, защото тя при всички случаи в някои моменти е слаба - особено в периодите на недоспиване или съчетаване на грижите за малкото, дома, семейството и работата. Някои наричат подобно завъртане кармичен кръг/цикъл. Ще добавя само, че всяко продължително физическо изтощение, глад, хронично недоспиване, хроничен стрес, прегряване и заболяване също могат да отключат нездраво поведение на роля от триъгълника.
Истината е, че ние нямаме гаранции, че през целия си живот ще бъдем стабилни (силни не е точната дума). Подобно нещо не е реално, макар че трябва да има стремеж към него - да се чувстваме стабилни. Единствената правилна рецепта, която може да се даде, е да се разпознават навреме подобни ситуации (изиска познание и осъзнатост) и се предприемат мерки, които да спрат създаването на подобна порочна система. Близките могат да "налеят масло в огъня" и да са двигател в създаването на подобна система, но те могат да са и тези, които да подкрепят здравословните отношения в подобен момент, ситуация, период. Целта трябва да е личното израстване. Без него е невъзможно да се излекуваме и излезем от порочни кръгове. Има ли зависимост, няма да е възможно да говорим за спасяване от всмукването в подобен процес. По принцип, здравата, усточивата личност, здравословният семеен модел, дават добра почва за самозащитна способност да не попадаме в подобни капани на живота.
Вероятно има литература, която описва с точни термини порочността на триъгълника на Карпман - пренасянето му в други системи извън семейната и най-вече за възникването му не заради хора, а събития. Уви, животът ми дава малко възможност да чета и се ограмотявам така, както искам - предимно го живея, уча се от бита или по-друг начин казано - уча се по най-трудния и скъп начин ;) Със сигурност обаче мога да кажа, че за последните 3 години съм успяла да кача две стъпала, и съм получила познание, което ценя високо, осъзнавайки, че ми предстои да уча още, защото имам да търся още отговори, имам потребност и ми се налага да изкача и следващи стъпала...
*Под насилие възприемам, освен физическото такова, и пренебрегваното емоционално, което също е травмиращо
Няма коментари:
Публикуване на коментар