Знаеш ли, има една книга "Сватба в небето" на Мирча Елиаде. В нея главната героиня си тръгва от главния герой заради липсата на продуктивност и загуба на творческите му способности от силата на любовта му към нея.
Днес надигам чашата с три маслини и си мисля, че като нея си тръгнах. Но не защото креативността при теб е спряла, а за да мога да запазя спомена от сладостта на питието и те нося до края на дните си с това, което ми даде.
Избрах най-точния момент. Ти не го прозря, както и не прозря богатството да се имаме.
Аз съм тъжна, но мога да нося тежестта на света.
За теб не знам.
Ти многократно ми каза, че за теб не знача.
Вероятно е така, макар да не съм съвсем сигурна в това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар