Странно.
Вчера си купих рокля, с която сякаш се бях сънувала преди време.
Много странно усещане.
Нехарактерно дежа вю. А аз може би от младините си не съм изпитвала дежа вю.
Роклята е бяла. Но не цялата. Има линии като от изпаднал в меланхолия поет, взел четки и бои. Плавни са като вълни на спокойно лятно море. В цветовете, които през последните около 6-7-10-12 години обичам. Има и висше тъмнорозово, и синьо, и зелено, и тюркоаз.
Цветовете от сърдечната чакра нагоре отдавна са моите, като силен акцент, който не напускам през последните години, е този на чакрата над третото око.
Опитвам се да разнообразя от известно време. Вероятно ми доскуча да си говоря с Бога, и от доста време се заглеждам в зеленото. Зеленото е цветът на сърцето и обичта.
От време на време се хвърлям на светлосиньото, но тюркоаза, независимо дали отива към синята или зелената гама, не мога да напусна - цвят, който реално открих за себе си през 2009 г., също като усещането за жълто.
През последния месец ме влече към оранжевото. Това е цветът, който от хилядолетия пренебрегвам. Опитвам се да преоткривам лилавото, и да не предавам червеното. Странното е, че у дома редовно съм с червено, с едно любимо горнище подарено ми от мама...
Хубаво е, когато говорим със себе си.
На цветовете, които налитаме или обратно чувстваме от време на време чужди, може да проследим не само емоционалното си състояние, но и състоянието на духа ни, движението, което се осъществява вътре в нас, кореспондиращо със света и вселената.
Като се замисля хубав цвят е избран за 2022 година. Ще трябва да действаме с ума си, леко разговаряйки с висшето и изходно от житейското. Цвят, който идеално си пасва в комбинация със зелено... Това ще да е година на връзка между ума и сърцето, действията с разум и в името на най-свидното ни.
Не съм сигурна, че моята лична година е лилава. Трябва да изчисля.
Но тя най си пасва с роклята ми! Аз съм бяла. С цветове. Не съвсем щастлива, но достатъчно, за да познавам вкуса на това идеално парче локум❣
Няма коментари:
Публикуване на коментар