Обичам
Зимния прозрачен въздух
Така събуждащи са утринните бели.
И всяка клетка в дробовете ми се врича
Във обич срещайки го него.
Разгръща се дробът ми
Разпъва гръдния ми кош
Гореща кръв извира от сърцето ми нагоре.
Умът ми песен тананика.
Закачат се косите ми със слънцето
Очите някак тихичко сълзят
И устните ми сухи са готови
Отново да обичат.
Погалвам нежно тяло като в сън
Копнежът няма го отдавна
Остана само тоз художник
Който с ръце образи извайва.
Обичам
Тупти си ми сърцето
Завърнала се вкъщи от студа
Поглеждам напъпилите орхидеи
Продължили така бавно да растат.
Очаквам ги от толкоз дълго
Този път
Да ме дарят със цвят.
Уютно ми е във дома
Момичето само във хола
Отново затанцува
Напомня ми далечен сън
Сега когато в огледалото
Точно образа неин въплътен намирам.
Пробуждането мигар толкоз дълго
От десетилетия може ли да бъде
Не помня да съм някога орисана
На острие убодена.
И странно
Събудих се сама
Но толкоз дълго
С пеперуди си играя
А бих искала в поле огромно
Просто вятъра да бъда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар