Знаеш ли, търся си къщичка -
Къщичка на дърво,
Но за големи.
Спомняш ли си
Как като малки играехме
Горе на нея в клонака?
Там на високо, така че възрастни
Да не надзъртат в нашите тайни.
До тази къщичка можеш да стигнеш по-клоните
Или по въжена стълбичка,
Която да бъде пусната специално за тебе -
Качваш се и отново я вдигаш,
Друг или кой да е не е току-така приет.
Къщичката си има всичко
И най-вече покрив
И широка веранда, за да можеш да наблюдаваш
Денем симфонията на листата отреща
И по тъмно необятното звездно небе.
Когато си горе
Си някак безстрашен за животните долу
И хората са ти не толкова важни
С делнични сухи капризи.
Понякога, спомняш ли си,
Се криехме вътре
И животът принадлежеше само на двама ни.
Помниш ли нашата къщичка горе в дървото?
Трудно се качваш,
Сърцето ти там играе в захлас,
А когато тръгнеш да слизаш
Пак е някак силно забавно -
Просто обвиваш нозе около лоста надолу
И се спускаш с усмивка до скоро!
Не забравяй, приятелю мой,
И днес, когато сме вече големи
Да сложиш малко трошички
В нашата къщичка горе, където
Все още стои
на верандата
нашта хранилка за птички!...
необятното дъно със звездни късмети
Няма коментари:
Публикуване на коментар