Вървя.
Все още може би вървя на сън
В онази тротоарна нощ
Когато столичният дъжд
Ме наваля.
Все още някъде във този край на града
Останала е част от мен,
Която те обича.
Завърна се при теб
Червеният ми шлифер
Прегърна те дълбоко пеперудата ми синя.
Забравих.
Събудих се посечена
Отдавна преди векове заспала
Опитвам се клепачи да отворя
Сега съм в бяло
Челото ми е светло
Отдавна светлината в гърдите ми
Изместила се е нагоре.
Посечена бях три пъти.
И три пъти поемах пътя наобратно.
Днес се търся в шлифера червен
Запратен някъде в долапа.
Защо момиче, питам се, сега
Предлагаш обич на затворена врата.
Убива ме
Убива ме обувката проклета
Отново камъче е влязло вътре
И босото ходило ми боде.
Извръщам главата си назад
И после настрани се взирам в снежен връх
Ах, от къде и накъде забравих, че вървя
И имаше ли това някакво за някого значение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар