Помните ли приказката за лисицата и лозето? Влязла гладната лисица в едно богато отрупано с узряло грозде лозе. Яла, яла, яла до насита, но като рекла да си тръгне не могла да мине през дупката, през която дошла. Наложило се да стои гладна, за да се измъкне и не попадне под тоягата на стопанина...
И с любовта е същото. Когато си емоционално изхабен, е невъзможно да се изпълнеш с емоции чрез друг.
Да поговорим за депресията и какво е да се влюбиш в депресия?
Неочаквано?!
Едва ли...
Сравнително наскоро попаднах на сентенцията:
"Когато си щастлив, не обещавай; когато си ядосан, не отговаряй и не взимай решения, когато си тъжен"... Исконно вярна е.
Един от най-опасните капани, в които влизаме е когато в самотата си решим, че се нуждаем от друг човек. Самотата обаче не е функция на липсата на хора около нас, самотата е производно на начина ни на живот. Депресията, уви, също така.
Съвременният човек обаче е склонен на депресия. Не знам, може да ни е заложено и от прародителите - според мен частично меланхолията и някои привички се предават не само като модел на подражание, а буквално генетично, като наблюдавам децата си. Интересното е, че себе си познаваме най-малко - да се наблюдваш отстрани е трудна задача, а и откъслечните самонаблюдения не вършат същата работа като да наблюдаваш друг. Не случайно жените познаваме мъжете си по-добре от самите тях и обратното, не ви ли е направило впечатление...
Един от капаните на депресията е, че ако решиш да се запълниш с друг защото се чувстваш на ръба е много вероятно да се разминеш с пълнотата на потенциално възможното общуване, което би могъл да получиш от отношенията си с другия човек. Депресираният човек е склонен на отстъпки, той се съгласява, приема неща, които не би трябвало да приема или които едва ли би направил в равновесие на духа, да кажем. Така се получава, че мамиш и себе си и човека отсреща. Разбира се, има шанс един ден да се събудиш "окопитен", но е много вероятно да разбереш тогава, че човекът отсреща всъщност не е твоят човек и че не го искаш. На кого му е нужно подобно подвеждане?
Много по-вероятно е да се случи другата алтернатива - отношенията да са трудни, непълноценни, незадоволителни, а понякога и опасни/вредни, с една дума токсични. Тогава депресията се задълбочава. Излизането от връзката може да е проблем, тя става като форма на зависимост, в единия случай, а това изражда, като в най-лошия случай може да доведе до форми на насилие. В другия случай, прекъсването ѝ може да донесе още повече тегоба и задълбочаване на депресията. По пътя от началото до края ѝ всъщност може да завлече много надолу и да причини загуби, същите, които по принцип носи проточилата се депресия - намаляване на социалните контакти, ограничаване, бездействие, загуба на връзка с други хора, включително и близки, затруднения на работното място... Депресията и токсичните връзки са като ябълката с отровата на онази царица вещица, която без малко не уморила Снежанка.
Насложих малко повече образи, но във всеки има смисъл. Разнищването е за всеки индивидуално. Същностното...
Не посягайте към гроздето, когато сте гладни - вредно е за кръвната ви захар, рязко ще скочи и ще падне още по-силно, по-добре първо изпълнете душата с малко танци, катерене на върхове, кънки бягане, срещи: усмихнете се веднъж и едва на десетия път си кажете, че сте свободни за обичане! ;)
Ха, и ми хрумна една друга идея - доколко често сменящите партньорите си и диабетът са свързани ;) Сигурна съм, че има връзка :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар