Два пъти ми се случва. Може би и малко повече. Но тези помня по-ярко, защото са от хора, на които очевидно държа и приемам за бризки.
Два пъти ми се случва - да ми предлагат помощ, съдействие, да ми подадат ръка... Като човек, защото те харесват, изпитват емпатия към теб...
Без да съм изразила, търсила или въобще имала на ум подобно желание.
Това ме осакатява.
Здравият човек не предлага помощ. Истинският приятел не предлага помощ. Поне, не току-така.
Когато подаваш към някого ръка, трябва да си сигурен, че добре познаваш този човек, да се запиташ какви дейстително са неговите нужди и потребности.
На мен действително ми е трудно, има неща, за които се нуждая от подкрепа, но се справям, справям се повече от идеално за обстоятелствата, в които живея, при това като небивал егоист се наслаждавам.
Тези хора действително не знаят какво правя! Действително. И искат да предложат на богатството, с което разполагам, просто една златна гривна...
Благодарна съм за топлото им отношение.
Но...
Всеки предлага помощ от нивото, на което се намира. Когато обаче се движиш до рамото на другия човек, не става въпрос за помощ и подкрепа, а за разлистване на идеи като пъпка на роза.
Не ми предлагайте по-малко от това, което правя. То няма цена. Но оставя следи.
Аз съм единица. Горя в живота си. Трябва да горя във всичко, което правя, дори и сънят ми е необятен като горящо огнище.
Опитала съм и тлеенето, но и то беше само в едно поприще, слава Богу огънят ме бе намерил сам, за да гори поне силно по една част от мен.
Сега едно огнище не функционира.
Друго е добре подклаждана камина.
Основно - ту гори, ту го разпалвам - най-трудното огнище.
Бих искала да горя цяла, за да чувствам цялата си сила и да не се притеснявам от някакви си ветрове :)
Следващия път, когато решите да помогнете на някого, просто го попитайте какво иска той за себе си, за да не му дадете дрешки в по-малък размер само за това, че съдията или адвокатът във вас отсъждат със затворени очи, без да познават действително същността на другия.
И запомнете - насилието има различни отпечатъци върху формирането ни като личности, то е много хлъзгава енергия... Не е необходимо да бъдете спасители, за да се чувствате пълноценни!
Питам се за миг, дали самите вие в момента не изпитвате нужда от помощ, и най-вероятно е точно така, ако сте достатъчно зрели да осъзнаете.
Най-съкровенното, което съм искала за себе си, всъщност е да има с кого да си играя, не в театралния смисъл ;))
Рядко се намират хора, в които да се огледаш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар