Подивяла съм.
По възможно най-добрия начин.
Бих искала така да съм луда, до края,
Даже може би още мъничко повече.
Миналото е някак зад гърба ми,
От както се помня не живея със спомени.
Научих се да не проектирам бъдеще,
То винаги си има своя траектория,
В която оказва се играя вповече.
Дали се научих да бягам
От болката в настоящето
Обаче не зная.
Когато болката те изяжда,
Трудно се движиш
И не можеш да дишаш.
Възможно ли е болка от болката да те избави?
Може би, да, щом се налага хирургия,
Щом няма съзнание...
Тези дни непозната частица е върната,
Не зная как да я нарека,
Имаше я за малко преди 22 години,
И може би, преди още шест...
Но днес съм далеч по-богата -
Нося със себе си и 18-годишната мен...
Вчера
У дома си освободих
Място за рисуване!
Хайде,
Време е десетгодишното да расте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар