Знаете ли кое е най-голямата обич и смисъл?! Разбира се, че знаете...
Моята обич е материална.
От плът и кръв е. Виждам как расте от ден на ден. Стопля ме с невинната си красота и изящество нощем, когато се отдаде на света на сънищата. Нищо не дава такава съвършена нежност, колкото допирът до детската кожа - усетило те, детето се обръща към теб и се сгушва по-близо до ласката като голямо бобено зърно.
Моята обич яде шоколад :)
Бих родила още едно. Независимо от обстоятелствата.
Но времето твърде много напредна и за желаното от дете трето няма как да бъде поставена проекция в този мой живот.
Човек трябва да внимава в изборите. И да ги прави единствено и само, когато душата му се чувства добре, а не с примирение. Трудностите се преодоляват.
Аз твърде късно разбрах, че всъщност идеално се справям сама - и как иначе, като реално от двегодишна ми се налага повече да изграждам света си самостоятелно... Благодарна съм за тази възможност, моите хоризонти са необятни и все още им се радвам като малко дете, въпреки че се движа по ниските етажи на битието...
Животът продължава.
Знам, че в една болница биха приели персонал за грижа за бебетата - ако трябва, ще отида там...
Няма коментари:
Публикуване на коментар