И един ден се събуждаш. Периодът на какавидата е доста тъмен и продължителен. За околните може да минава за ден, за теб е вечност потъване до степен да загубиш себе си и живителните си сокове. Но един ден... Един ден всяка клетка в теб се подрежда от само себе си. И дори си дивиш на себе си, как може толкова дълго да си спал.
След първото почукване по черупката, излизането и откриването на света е безусловно.
Странно е, че намирам в себе си цялата енергия да изпълня образите, в които най-дълго съм копняла да се видя.
Трябва ми още малко мъдрост само за един.
Всичко започва оттам да признаеш, че първом принадлежиш на себе си!
Драконовата майка има много какво да разказва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар