Сърдита съм ти.
Да, сърдита съм ти.
Аз, която не се сърдя.
Сега, когато трепетите си отидоха
И остава в мен единствено Духа ми.
А той, той е друга стихия,
Още съвсем непозната,
Или тъкмо обратното.
Знаеш ли защо ангелите завиждат на хората? -
Каза ми го една Самодива:
"Защото на хората им се случват неща."
А на теб случват ли ти се, седейки само в твоята траектория?
?
Да, сърдита съм ти.
Ти отново си сам.
А аз отново съм делнична.
Можех да те поема на крилата си,
Ако беше позволил на душата ми още мъничко да лети.
А ти дори не се вгледа
В цвета на очите ми,
Не попи
От росата по тялото ми в ранните сутрини.
Три години и казват минава,
А когато остане
Значи е универсално.
Твърде много дни в живота ти
Остават в плен на мислите в главата ти,
Докато животът ти минава в някакви избори...
Не знам дали отново бих се влюбила в теб
Знам само че винаги мъничко скришом от мен
теб ще обичам.
Поглеждам жълтата топла керамика
И се усмихвам.
Вдигам глава към рафтчето с книги
И виждам лика ти,
И пак се усмихвам.
И после отлитам
В гората, където ме чака друга история
С малко тюркоаз по ръбовете
Точно там откъдето се пие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар